Термопомпите, слънчевите инсталации, котлите на дърва или пелети са с висока ефективност, но нито един от тях не може да внесе и уюта в отопляваното жилище или обществено заведение.
Включването на няколко източника и метода на отопление в една инсталация, съчетава положителните страни на всеки източник поотделно и елиминира недостатъците им.
Преди да се пристъпи към изграждане на водноотоплителна система на даден жилищен или обществен обем е необходимо да се изпълнят няколко стъпки:
- конструкцията на жилищната сграда и решението на нейната топлоизолация;
- местонахождението на отопляваното жилище и неговото предназначение – жилище за основно обитаване или вилно жилище / периодично обитавано /. Ако жилището е за периодично обитаване / вилно / , то отоплението му с вода не е практически удобно по причина на факта, че водноотоплителната система е инертна система, т.е. – бавно загрява и бавно изстива / в сравнение с въздушната отоплителна инсталация /, което я прави неудобна за вилни жилища. При такива жилища е много трудно и отговорно системата да се осигури против замръзване. Поставянето на антифриз в системата не е сигурен и надежден начин , защото има условия за промяна на концентряцията на антифриза в обема вода, циркулиращ в отоплителната инсталация.
- съставът на водно – отоплителната система / източниците на топлина, които ще се използуват и монтират / и режимът на тяхната работа – дали ще работят едновременно или ще се изисква от всеки от тях самостоятелно да осигурява нужната топлинна мощност. Последното, разбира се, зависи от големината на отоплявания жилищен обем;
- да се реши типа на инсталацията – като “отворен” или като “затворен” тип ще се изгражда. Затворения тип водноотоплителна инсталация е по – ефективна, защото работи под – налягане, но нейното изграждане изисква монтирането на допълнителни защитни и регулиращи прибори;
- да се конкретизират и оптимизират връзките, пътя на отделните тръбопроводи, тяхното сечение, изолация и пр. Всичко това зависи от състоянието на жилището – дали е в строеж или е вече обитаемо и е факт цялото обзавеждане, с което трябва да се направи съобразяване;
- да се изберат и съобразят с местопоставянето им съответните радиатори, тяхния тип, и необходимата мощност за дадения обем. На пазара съществуват различни радиаторни тела – алуминиеви, панелни, чугунени. Всеки отделен тип е с различно топлоотдаване, което трябва да се знае и съобрази с необходимата мощност.
Най – подходящи и с най – висока ефективност са горивните камери от тип “B”. Те са с водонагревателен елемент и съдържат в своето наименование буквата “R”. Горивните камери може да са с една, две или три врати, в зависимост от желанието за поглед към огъня. Правилото, обаче е, че колкото по – остъклена е дадена горивна камера, толкова по – голям процент от нейната конвекционална мощност остава в помещението, в което се намира камерата и толкова по – малка мощност на водонагревателя може да се отведе във водно – отоплителната система. Данни за номиналната, условна мощност на всеки вид горивна камера са посочени в каталога ни.
Няколко от типоразмерите на горивни камери тип В с водонагряване са минали изпитание през лицензирана лаборатория и притежават марката “СЕ”.
Горивните камери на Дявач с водонагряване от тип В и до обща, номинална мощност 20 кВт. имат пет годишен гаранционен срок. Камерите с обща, номинална мощност 30 и над 30 кВт. имат три години гаранционен срок.
Те може да се монтират в инсталации от “затворен тип”, като задължително, разбира се, трябва да се монтират нужните регулиращи и предпазни прибори.